Алчността е
такава мощна сила, че може да ни накара да усложним и изострим отношенията си и
с най-близките. Алчността е затвор за човешката душа. Когато човек дава воля на
ненаситността, независимо дали това е по отношение на богатство - имот, пари,
вещи, на власт или нещо друго, той не може да потуши тази пагубна страст. Тя го
изгаря отвътре като огън. Огънят не угасва като му подаваме гориво, обратно, като
го подхранваме, той още повече се разпалва. Само със силата на волята може да
погасим пожара на алчността и завистта.
* * *
Съседи
В едно село живеели двама приятели. Още като деца те
се различавали един от друг - единият бил весел, трудолюбив и всичко извършвал
с желание. Другият макар, че бил син на заможен селянин, винаги недоволствал от
нещо. Не се радвал на зелените обширни поляни. На чистата вода, бълбукаща от
близкото изворче. На песента на птичките и кроткия звън на хлопатарите, който
се носел от стадото, което пасели двете момчета.
Минали години. Момчетата пораснали, задомили се и
заживели със семействата си. Единият си построил малка, но кокетна къщичка с
просторен и подреден двор, в който тичали на воля неговите пет здрави и весели
деца. В задния двор се намирали животните - една крава и няколко овце. Този
човек не бил богат, но имал широко сърце. Вечер се чувал безгрижният смях на
децата, денем – песента на работливата му и добра съпруга.
Другият мъж бил много богат. Имал само един син.
Построил красива триетажна къща, срещу къщичката на приятеля си. Много ратаи се
грижели за голямото му стопанство и добитъка. Това обаче не го задоволявало и
всячески се стремял да натрупа все повече и повече богатство.
При все това, в неговия дом вечерите били тягостни.
Преминавали в мълчание и скука между тримата. Нямало нито смях, нито радост,
нито блага дума. Синът не издържал. Един ден напуснал бащиният си дом и не се
завърнал повече. Голяма мъка заседнала в душата на майката, а бащата ставал от
ден на ден все по-мрачен и по-недоволен. Когато гледал как весело и безгрижно
си живее неговия съсед, завистта го разяждала отвътре.
Всяка сутрин съседът му отсреща, извеждал от къщи на
паша единствената си крава. Тя била добре гледана и давала много мляко за
децата му. Всички обичали кроткото и красиво животно. Надвечер децата й правели
венци от цветя, накичвали я и танцували в кръг около нея.
Богатият стопанин седял на чардака, гледал тази
картина, а в ума му се спотайвали черни мисли как да помрачи радостта на това
семейство. Една вечер набрал отровна билка от близката гора и я смесил с други
ухаещи треви, които животните обичали. Когато всички заспали, мъжът тихо се
промъкнал в двора на съседа си. Кучето го познало и не залаяло. Той поднесъл на
кравата снопчето с отровната трева. Оставил го да го опасе и бързо се измъкнал,
изчезвайки в тъмнината.
На сутринта кравата лежала мъртва. Болка и тъга свила
сърцето на бедния селянин, когато видял любимото животно мъртво. В главата му
се въртели неспокойни мисли: „Как ще посрещнат това жена ми и децата ми! С
какво ще ги изхранвам сега? Дадох и последните си спестявания, за да купя тази
крава!”
Писъци и плач огласили двора на добрия стопанин. Селяните
се стекли в двора на пострадалите. Съчувствали им и се мъчели да ги утешат.
Чудели се как е станало това?
Тогава един от селяните, който живеел в съседния двор
си спомнил нещо и казал:
- Снощи, когато излязох за малко на двора, видях как
една тайнствена сянка излезе от голямата къща отсреща и се промъкна в двора на
нашия пострадал съселянин.
Хората разбрали кой е виновен за тази подлост. Всички
като по команда се втурнали към двора на завистливият човек. Започнали да
викат, заплашват и блъскат по вратата. Уплашил се подлецът, хукнал през задния
двор и избягал в гората. Минали дни и месеци, но той не смеел да се прибере вкъщи.
Жена му по цял ден плачела и се топяла. Ратаите напуснали къщата. Животните започнали
да мрат едно по едно. Голямото стопанство запустяло. Нещастната жена починала
от мъка. След три месеца мъжът й бил намерен удавен край брега на недалечното
езеро.
Цялото имущество на богаташа поради липса на наследници,
било раздадено от общината на бедните хора от селото.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар