КРАВАТА, КОЯТО ЗАПЛАКА
/по една истинска история /
Всеки месец един монах посещавал затвор, където изнасял беседа за
духовността. Обитателите на този затвор, намиращ се в Австралия били с лека
присъда или изтичаща дългосрочна
присъда. За да имат възможност да се подготвят за живота отвън, им била
предоставена работа в селското стопанство.
В затворническата ферма се отглеждали освен зеленчуци и много
животни – крави, овце, прасета.Тази ферма имала и собствена кланица.
Един ден при монаха отишъл
един едър, брадясал затворник. На лицето му имало белези от не едно спречкване,
а по ръцете много татуировки.
Затворникът помолил монаха
да го изслуша. Най-напред подробно описал кланицата: Перила от неръждаема
стомана образували коридор с широк отвор, който постепенно се стеснява, колкото
да побере едно животно. Отстрани на издигната
платформа стои затворник с електрически пистолет в ръка. С помощта на
кучета и остени животните бивали принудени да влязат в стоманения тунел.
Затворникът казал, че те жално пищели всяко по свой начин и се опитвали да
избягат. Усещали присъствието на смъртта. Когато стигнело до платформата
животното се гърчело, извивало и стенело с пълен глас. Пистолетът можел да убие
голям бик с един единствен изстрел, но животното никога не стои мирно и човек
не може да се прицели както трябва. Затова първият изстрел е за зашеметяване, а
вторият – убива. Животно след животно. Ден след ден.
Задачата на този затворник
била да бъде на платформата и да убива животните. Работата била добре заплатена
и много от работниците я приемали с охота.
И така този затворник
споделил с монаха следното:
В деня, когато той бил на смяна, за да осигурят говеждо, колели много
крави. Вече бил „ отметнал” доста от работата за деня, когато към него се
приближила крава каквато никога до сега не бил виждал. Тя не издавала никакъв
звук. С наведена глава вървяла бавно. Доброволно и спокойно се наместила до
платформата. Не се дърпала, не се мятала и не се опитвала да избяга. Когато
заела позиция, кравата вдигнала глава и вперила очи в своя екзекутор, без да
помръдва.
Човекът казал на монаха,
че не бил виждал подобно нещо в живота си. От объркване умът му сякаш отказал
да действа. Не можел да вдигне пистолета, нито да свали поглед от очите на
кравата. Тя гледала право в душата му. В големите й очи се появили сълзи, които
бавно се стичали по страните й. Кравата плачела.
Мъжът не издържал
захвърлил пистолета и избягал. Отишъл при надзирателите и заявил, че могат да
правят с него каквото пожелаят, но няма да допусне тази крава да умре.
Накрая затворникът казал,
че от този ден станал вегетарианец.
от книгата „Отвори сърцето си” на Аджан Брам
Няма коментари:
Публикуване на коментар