Ревността и
омразата изкривяват правилната гледна точка на човека. Пречат за истинското и
вярно отношение към нещата в света.
* * *
Свекърва и снаха
Имало една жена, която като всяка майка, силно обичала
сина си. Нямало миг, през който да не мисли и да не се тревожи за него. Синът също
обичал и уважавал майка си. Станал мъж за женене с красива външност, престижна
професия и добро сърце. Решил да се ожени и създаде семейство. Доста млади жени
си мечтаели за такъв добър съпруг.
Майката обаче винаги намирала някакъв недостатък на
момичетата, с които синът й я запознавал. Скоро младият мъж срещнал жената,
която му била на сърце. Тя била скромна, интелигентна и умна. Стройна и много
чаровна, с големи сини очи, от които се излъчвали благост и чистота. Синът повече
не се съобразявал от мнението на прекалено взискателната си майка. Оженил се и
заживели тримата. Баща му починал, когато бил на 12 години.
Дните бързо се нижели. Свекървата не изпитвала
обичайната радост, че си има снаха. Напротив, била потисната и се чувствала
отхвърлена, тъй като не стояла вече на първо място в живота на сина си, към
когото била така силно привързана. Младите хора всячески се стараели да й угодят.
Хранели се заедно. Вземали я на разходка със себе си. Въпреки това капризната
свекърва винаги се чувствала самотна и от нещо недоволна. От ден на ден ставала
все по-мрачна и все по-заядлива. Непрекъснато търсела начин как да злепостави
снаха си пред съпруга й. Често я наранявала с тежки думи. След година и
половина се родило и внучето – здраво и красиво момченце. Това прекрасно
събитие обаче не смекчило сърцето на бабата. Тя останала чужда и далечна на
общата радост в дома.
Ревността, която живеела в сърцето на тази жена й
пречела да оцени какво щастие е да има разбирателство, уважение и взаимна обич
в едно семейство. Постоянно роптаела, правела забележки, давала ненужни съвети.
Искала всичко да става по начина, който тя намира за правилен. За да накара
сина си да смята съпругата си за некадърна стигнала до малки подлости. Тайно
слагала допълнително сол в яденето така, че да не може да се яде. Още много
дребни и нечестни похвати използвала свекървата, за да скара младите.
Снахата разбирала целта й, но искрената
обич към нейния съпруг я карали да не й противоречи. Когато и тези методи не
помогнали, свекървата започнала да клевети снаха си, че изневерява на сина й.
Изпращала анонимни писма изпълнени с лъжа.
Така минавали дните на търпеливата снаха. Нейната
съвест била чиста и нищо не можело да разклати семейните основи. Обичта между
младите, тяхното доверие един към друг и силната любов, издържали на всички
тъмни помисли и намерения на свекървата.
Един ден старата жена легнала тежко болна. Случило се
така, че синът й бил изпратен на неотложна командировка в друга страна за една
година. Свекървата останала на ръцете на снаха си. Болестта й била такава, че
не можела нито да върви, нито да седи, нито сама да се храни. Всичко –
обличане, хранене, къпане, лекуване и много други неща извършвала снахата без
ничия помощ. Наложило се да напусне работа. Не й било лесно с болна свекърва и с
малко дете, но младата жена съвестно и с голяма загриженост извършвала всичко.
Безропотно понасяла, охкането и мърморенето на свекърва си. „Който обича мъжа
си – казват хората – така също обича и неговата майка, каквато и да е тя.”
Обгърната от грижите и обичта на своята снаха, малко
по малко старата жена започнала да оздравява. Когато се завърнал и синът от
командировка, радостта в семейството била пълна.
Заедно с отминаването на болестта, отминавали омразата
и ревността на свекървата. Добрината и тактичността на младата жена победили
лошотията, която доста време живяла в сърцето на майката. След време тези тъмни
чувства заглъхнали и накрая я напуснали, за да отстъпят място на прошката.
Спокойна и смирена, един ден свекървата с просълзени
очи се обърнала към добрата си снаха:
- Моля те да ми простиш! Обичам те!
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар