Животът не
може да ни даде всичко онова, което желаем, за което се борим, въпреки
непосилните ни усилия. Така, че мъдреците съветват да намерим средния път. А
това е умереният и чист начин на живот. В една източна мъдрост се казва: „Когато
струната на музикалния инструмент е много силно опъната, не се чува звук.
Когато е разхлабена, също няма звук. Но, когато е средно изпъната, тя издава
приятен звън.” Да намерим средния път, това означава да се стремим да бъдем
търпеливи и с ясно мислене.
* * *
По брега на реката
Двама души трябвало да достигнат до устието на една
река, която се вливала в океана. От там им предстояло да се качат на преминаващия
след няколко дни кораб, за да пристигнат до мястото, където имали работа.
По пътя започнали да спорят. Единият настоявал да
вървят по брега на реката за по-голяма сигурност и спокойствие. До пристигането
на кораба имало достатъчно време. Другият пътник бил припрян и нетърпелив.
Предложил да вземат лодка, за да пристигнат по-бързо до океана. Не се споразумели.
Двамата решили да се разделят и всеки сам да продължи по пътя си.
Този, който тръгнал по брега се възхищавал на чудните
природни гледки, на обширните зелени поляни и на килимите от пъстри цветя. Леко
и радостно му било на душата. Дори от време на време си подсвирквал весело и
безгрижно. Спирал за малко да си почине и да хапне от храната, която си носел
за път.
Другия пътник успял да се спазари с един човек от
близката хижа за лодката, която стояла край брега. Поел по реката. Отначало
гребането вървяло добре. Но не изминал и четвъртината от пътя, който му предстоял,
когато лодката започнала да се движи все по- трудно. Лодкарят започнал да се
безпокои и през цялото време бил напрегнат. На места имало плитчини. Камъни и
гъста кал започнали да се врязват в лодката. Имало опасност да спре сред
реката. Но човекът упорствал и не се отказвал да продължи напред. Още не било
късно да слезе на брега. Когато почти изминал с голяма мъка половината път,
изведнъж лодката потънала в тиня. Вече се стъмнило и отчаяният пътник се свил
на дъното, чакайки утрото. Успокоявал се, че сутринта по светло ще може да
издърпа лодката от тинята.
Но за зла участ, през нощта завалял пороен дъжд.
Пътникът вече много съжалявал, че не послушал своя другар. Вместо по-лесен, сега
пътят станал много по-труден.
Бурята се засилила, а водата прииждала със страшна
сила. Нещастникът започнал да вика за помощ. В такава тъмна и бурна нощ никой
не можел да го чуе. Водата препълнила лодката, която потънала заедно с лодкаря...
Предвидливият пътник, който вървял по брега на реката
стигнал благополучно и навреме до океана. Очаквал да види там своя другар.
Взирал се в далечината по течението на реката, но от него нямало и следа.
Работата, която трябвало да изпълни била неотложна.
Затова не можел повече да чака. Когато корабът пристигнал, той поел сам...
Неговият спътник пристигнал до устието на реката след
три дни от отплуването на кораба, но вече бил мъртъв ...
* * *
Пътникът и старецът
/Приказка, която
съм слушала като малка от моята баба. Отнася се също за търпението и
самообладанието./
Един млад човек, беден селянин, решил да отиде в друга
страна, за да спечели повече пари за семейството си. Не можел да изхранва с
единствената си нивичка жена и малко дете.
Дълго пътувал в различни страни, дълго слугувал на
различни господари, цели дванадесет години. Най-после успял да спечели малко
жълтици и се отправил към родния си край.
Когато излязъл от градската порта, край пътя видял да
седи белобрад старец. Той махнал с ръка на пътника да се приближи, като му
казал, че иска да му даде три съвета. Мъжът си помислил, че това е някой, който
иска да спечели пари. Старецът прочел мислите му затова казал:
- Не се безпокой не вземам пари за съветите си. Ти си
добра душа и просто искам да ти бъда полезен.
Пътникът бил изненадан и от любопитство приел да го
изслуша. Старецът казал:
- Първият ми съвет е: Не се доверявай на непознат. Вторият:
Видиш ли мътна вода не нагазвай в нея. Третият ми съвет е: Преди да предприемеш
нещо много важно брой до десет.
Тези най-обикновени три съвета не впечатлили пътника,
но от благодарност той бръкнал в джоба си за торбичката с жълтиците, за да го
възнагради. Когато вдигнал глава, старецът вече бил изчезнал като дим и не се
виждал наоколо.
Мъжът продължил по пътя си. Вървял три дни и три нощи.
Стигнал до един хан, където спрял да пренощува. Поръчал си храна и място за
спане. Незабелязано до него се приближил един от посетителите, който проявил
желание да си поприказват. Бил много любезен, предложил му да станат приятели и
да го почерпи. Когато през нощта си легнали да спят, новият приятел приготвил
постелята си близо до уморения пътник, който бързо потънал в дълбок сън. По
време на съня, изведнъж му се явил белобрадият старец, внушавайки му да се
събуди. Човекът се стреснал и скочил от постелята. Голяма била изненадата му,
когато видял, че мнимият приятел се мъчел да издърпа торбичката с жълтиците му.
Пътникът почувствал невероятна смелост и сила в себе си. Хвърлил се върху
крадеца. Запазил парите си, а подлецът уплашен бързо избягал от хана.
На сутринта пътникът си купил кон, оседлал го и се отправил
към своето село. След няколко дни стигнал до една придошла река. В тази
местност наскоро се изсипал пороен дъжд, затова водата била мътна. Камъни и
клони се блъскали от двете страни на брега.
Спрял се мъжът и се чудел дали да рискува, като
пресече реката до другия бряг. Канел се вече да тръгне към брега, когато чул
тропот от конски копита. Обърнал се и видял, че от гората препускал конник. Той
бил богато облечен, гордо изправен и с надменен поглед. Без да поспре и
поздрави, бързо се спуснал към реката, като че ли да покаже колко е безстрашен.
Но не преминал и два, три метра, когато конят заедно с конника се завъртели в кръг
и за секунда изчезнали в мътната вода.
Пътникът, силно изненадан от случилото се, не можел да
повярва на очите си. Изведнъж си спомнил трите съвета на мъдрия старец. Решил
да изчака търпеливо да премине пороя.
На сутринта слънцето се показало, денят бил хубав,
реката спокойна и той продължил пътя си. Свечерявало се, но в далечината вече се
откроявали къщите на неговото село. Когато стигнал до своя дом вече се
стъмнило. Влязъл в двора, а кучето веднага го познало и започнало да му се
радва. Един от прозорците на къщата светел. Стопанинът погледнал неволно вътре
и се спрял пребледнял. Видял на софрата жена си, а редом до нея красив млад
мъж. Те се хранели сладко и си приказвали тихо и спокойно един до друг.
Изведнъж съпругът почувствал как всичката кръв се
качва в главата му. Ревността го заслепявала, готов бил да убие своя съперник.
Тогава чул някъде дълбоко в себе си някой да му
нашепва: „Брой до десет... Брой до десет..”. Послушал съвета на стареца и
започнал да брои. В този момент момъкът станал и казал:
- Лека нощ, мамо!
- Лека нощ, сине – отговорила майката.
Отвън бащата стоял като изумен. Осъзнал, че бил само
на косъм да извърши една непоправима грешка, ако не беше проявил търпение.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар