Бездомни кучета
На една пейка в кварталната градинка стояха две възрастни
жени. Край тях застанаха две тъжни и гладни бездомни кучета.
Едната жена каза на кучетата с благи думи:
- Милички, днес нищо не ви нося да си хапнете.
Съжалявам ...
Другата жена се обърна грубо към кучетата:
- Хайде, махайте се от тук! Няма ли кой да премахне
тези мръсни и гадни псета. Носят само мръсотия и зараза. От тях малките деца
нямат спокойствие. Трябва да бъдат избивани!
Първата жена се замисли над думите на приятелката си.
Не беше съгласна с нейните разсъждения, но не желаеше да влиза в спор.
Почувства вътрешна потиснатост, мислейки си: „Нали и кучетата като всички други
същества – птици, животни, хора имат душа. Щом Бог ги е създал, само Бог
определя до кога да живеят. Не убивай! – това е една от Божиите заповеди. Нима
кучетата са се родили зли? Като малки кученца са били толкова мили, невинни и
добри. Гладът и студът ги е принудил да нападат, за да оцелеят ... Има безотговорни
хора, които не изпълняват задължението си да прилагат закона за защита на
животните. Те трябва да се грижат за откриването на повече приюти, или да провеждат
някакви други методи, но не и да се убиват животните. Някой, знам, ще си каже:
„Толкова хора умират от глад и са без покрив, а тя седнала да оплаква гладните
бездомни кучета!” Какво да се прави, такъв е светът. Всеки си има съдба, утешавала
се старицата”...
Тази самотна състрадателна жена живееше съвсем скромно
с малката си пенсийка. Но, когато излизаше на улицата тя почти никога не
забравяше да сложи малко пакетче храна в джоба си за някое бездомно животинче,
което срещне по пътя.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар