Всеки притежава някакъв морален потенциал. Човек може
да не го съзнава, но при все това, той е ръководен фактор за неговото развитие
в положителна посока. Уважението към ценностната ни система трябва да играе
първостепенна роля в нашия живот, за да съхраним положителните качества в нас.
Все по-често започваме да се питаме: Възможно ли е в
съвременния живот да изградим такава основа, върху която да осъществим общоприетите
нравствени принципи?
Живеем в свят изпълнен с безброй противоречия и
несигурност. Това води хората към полагането и постигането на мимолетни цели,
насочени единствено
към осъществяване на собствените си предпочитания
и прищевки. Богатството, властта, страстите са като силни питиета,
които опияняват индивида. Притъпяват способността му за правилното разбиране на
смисъла на човешкия живот. Водят до негативни мисли, лоши навици, зли дела. Страстите
са храна единствено на сетивата и тласкат човешката личност към елементарните сетивни
удоволствия. Последствията от тях са причина да станем неискрени към самите
себе си и един към друг. Как можем да спрем този процес на негативизъм и да обърнем
платната на нашия кораб във вярна посока? Как чистотата на духовната ни същност
да се превърне в господстваща сила в нашия живот, за да живеем честно и
непорочно? Как да престанем да строим своя затвор от завист, омраза, алчност,
лицемерие, лъжа, поквара и още много ... Всеки миг от живота е много ценен ...
Светът е като училище, в което трябва да се научим,
как на мястото на отрицателните мисли и чувства да поставяме противоположните им
– положителните разсъждения и емоции. За постигането на това е необходимо да се
самонаблюдаваме и контролираме постоянно. Ако искрено и силно пожелаем да постигнем
вътрешна морална чистота, тази цел не е неосъществима. С влагането на малко
повече дисциплина и труд ще почувстваме как силите на добродетелта се спускат
върху нас. Те ни отварят пътя към разкриване смисъла на човешкия живот ...
Този свят е вечен двубой от противоположности, като
добро и зло, тъмнина и светлина, истина и лъжа, любов и омраза ... Когато сме
изпълнени с добри намерения и позитивна насока на мисълта, се чувстваме спокойни,
свободни и удовлетворени. Цялото ни същество е в мир и хармония.
Както вече споменах по-горе, за тази цел трябва да се
потрудим върху нашата вътрешна промяна. След като сме допуснали да бъде
замърсена душата ни, ще трябва да започнем нейното основно почистване. Това
означава да събудим заспалата си съвест, милосърдие, състрадание ... Да погасим
пожара на омразата, завистта, гордостта ... Да разпалим в сърцата си любовта ...
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар