Лебедът със
златните пера
/приказка от Изтока/
В малко рибарско селище край морския бряг живеел рибар
с жена си и трите си невръстни деца. По цял ден ловял риба, продавал я и така
изхранвал семейството си. Но през една бурна нощ не се прибрал. Бурята
преобърнала малката лодка и рибарят загинал. Майката с трите си деца заживели в
глад и мизерия. Рибарят след смъртта си се преродил в златоперест лебед. Когато
долетял до своя дом видял в каква бедност живеят жена му и децата му. Това
много го натъжило и решил да помогне на някогашното си семейство.
Лебедът долетял до малката къщичка и кацнал на
покрива. Когато видял жена си, откъснал едно златно перо от опашката си и го
хвърлил пред нея. Много изненадана, жената взела перото и бързо се затичала да
го продаде. Лебедът започнал да идва всяка седмица и от тогава майката и децата
не знаели що е недоимък. Имали всичко необходимо, за да се чувстват спокойни и
осигурени. Но алчността завладяла сърцето на жената.
Един ден, когато лебедът дошъл отново, тя го примамила
с ласкави думи и като го хванала оскубала го целия. Но в миг всичките златни пера
се превърнали в най-обикновени бели пера, защото в тях вече я нямало силата на
обичта. Лебедът разперил криле, но без пера не можал да излети. Жената го
сложила в едно буре и започнала да го храни докато му поникнали нови пера, но
те не били вече златни, а бели.
Лебедът разперил криле с новите си пера, извисил се
във въздуха и повече никога не се върнал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар