СЪВЕСТ

            Диамантеният пръстен

Павел и Марина бяха женени от пет години. Марина работеше като продавачка в магазин за дамско облекло. Павел беше счетоводител към една фирма за производство на пластмасови изделия. Семейството не си позволяваше лукс и излишни разходи, но живееше  без да се притеснява от безпаричие. Бракът им беше изграден върху взаимно доверие и добри съпружески отношения. През изминалите пет години между тях нямаше никакви тайни, споделяха и радостните, и тъжните  моменти.

Така животът им течеше в разбирателство и хармония до онзи фатален ден, когато Павел реши да подари диамантен пръстен на любимата си жена за петата годишнина от сватбата. Той знаеше, че жена му отдавна мечтае за такъв пръстен. Да, тя наистина мечтаеше, но никога не си и помисляше, че ще може някога да се изпълни това нейно желание. Павел силно обичаше Марина и искаше да направи подарък, с който да я изненада и зарадва много.

Имаше малко спестени пари, но те не бяха достатъчни за скъп пръстен. Два дни преди празника, воден от непонятни за него чувства,   заложи тази сума на хазарт. Късметът му провървя и още при първите залагания спечели много пари. На другия ден купи красив диамантен пръстен на жена си.

Всяка годишнина двамата празнуваха вкъщи на свещи. Марина приготвяше много вкусни ястия и десерти. На петата годишнина Павел покани жена си на вечеря в луксозен ресторант. По време на празненството им, извади от джоба на сакото си малка красива кутийка, която отвори и  най-тържествено й я поднесе. Марина, беше наистина силно изненадана и възхитена от подаръка. Гледаше с любов съпруга си, а очите й грееха от радост.  Усмихваше се и му благодареше от сърце за сбъднатата си мечта.

Но не всичко беше приключило. Дяволът, казват хората, си няма работа. Ако не беше се вмъкнала в главата на Павел мисълта да отиде отново да опита късмета си, всичко щеше да завърши до тук. Вдъхновен от първоначалната печалба, още на следващата вечер заложи последните си пари. Но този път късметът не му провървя. На другия ден се принуди да вземе заем и отново заложи, с надеждата да възстанови загубената сума, но пак загуби. Връщаше се посред нощ, измъчваше  се и не можеше да спи. Марина чувстваше, че нещо необичайно се беше случило с Павел. Неговата гузна съвест не му позволяваше да признае по какъв начин беше спечелил подаръка й. Готов беше на всичко, но не и да отнеме радостта в очите на любимата. Тя го молеше да сподели с нея мъката си. Павел казваше, че има проблеми в работата си. Продължаваше да се надява на чудо. Залагаше отново и отново с жалката надежда, че все някога ще спечели и ще погаси цялата сума.

 Кредиторите искаха парите да бъдат незабавно възстановени. Нямаше вече спокойствие за Павел. Не смееше да припари до казиното, но всяка вечер, когато се прибираше от работа, го пресрещаха и заплашваха, че ако не намери парите ще му се случат лоши неща. Наложи се  да моли за по-голяма отсрочка.

Жена му не можеше да го познае. След прекрасния празник в деня на годишнината, мъжът й не беше вече оня весел, забавен и любящ съпруг.

Бедата не закъсня. Една вечер двама едри мъже нападнаха Павел пред входа на сградата, където живееше. Удряха го безжалостно докато загуби съзнание. Единият от тях се качи до апартамента, за да  предупреди Марина, че ако до два дни мъжът й не намери парите, които им дължи, ще бъде убит. След това нехайно каза:

-Сега може да си го приберете, лежи долу пред входа.

После, слизайки по стълбите, се обърна и добави строго:

          -Само не смейте да намесвате полицията. В противен случай ще съжалявате ...

            Марина, шокирана и уплашена не можеше да промълви нито дума, като се питаше: „Сън или действителност бе това, което чуват ушите й ?”

           Тя бързо се съвзе  и с помощта на добри съседи Павел беше внесен в дома си. Състоянието му беше плачевно, но нямаше някакви счупвания и опасност за живота му.  Когато премина първоначалният стрес, на Марина започна постепенно  да й се изяснява случилото се със съпруга й. Тя разсъждаваше: „В желанието си да я зарадва, този скромен човек е нарушил житейските си принципи. Готов бе да страда, но му бе съвестно да отнеме радостта, която й беше доставил в оная тържествена вечер на техния празник.”

Знаеше какво трябва да направи, за да бъде приключичен този кошмар ...

Когато най-после Павел дойде на себе си и отвори очи, видя до леглото си посърналото лице на скъпата си съпруга. Спомни си какво се беше случило преди два дни и целия потръпна от напрежение и безпокойство. После неволно погледът му попадна на нежните й разтреперени ръце. Със сетни сили се престраши и попита:

- Защо не виждам на ръката ти пръстена?

- Защото предпочитам да виждам теб вместо пръстена - мило отговори добрата, съобразителна жена.

Павел разбра всичко. Колко скъп излезе и за двамата този подарък! Съвестта му го измъчваше много повече от нанесените рани. Почувства се за момент като пълен неудачник.

Погледна отново жена си и попита:

- Ще ми простиш ли?

- Ти как мислиш? – отговори на въпроса с въпрос Марина – Вече съм ти простила! Нима още не си разбрал това?

                         *  *  *