ЛИЦЕМЕРИЕ И ЛЪЖА

          

Много хора си служат с лицемерие, лъжа или измама за своя лична изгода. Те обаче не осъзнават, че идва време, когато с плодовете от тези свои деяния ще се хранят самите те.

                        *  *  *

                    Възмездие

Мария и Соня бяха колежки. Работеха в голяма и престижна строителна фирма. Преди десет години завършиха заедно икономика на строителството. Мария беше омъжена за собственика на фирмата, представителен и способен строителен инженер. Имаха син на пет годинки, весело и любознателно хлапе. Мария беше много щастлива със съпруга си Станимир и малкият им син. В живота им имаше разбирателство, хармония и взаимна любов.

Колежката на Мария – Соня беше разведена от пет години. Тя имаше труден характер, бе своенравна и винаги намираше недостатъци на другите. Но пред колежката си бе предпазлива. Знаеше, че Мария не обича да се обсъждат хората. Не се занимаваше с клюки и гледаше предимно добрата страна на всичко.

За да я предразположи към себе си, Соня  обсипваше Мария с комплименти. Ласкаеше я и винаги се възхищаваше на тоалетите й. Непрекъснато хвалеше работата й в службата. Уверяваше я, че се радва на прекрасния й семеен живот. Доброто сърце на Мария не допускаше, че нейната колежка всъщност се топеше вътрешно от завист. Със своята доверчивост не подозираше, че всичко което тя казваше  е просто лицемерие.

В главата на Соня назряваше план, как да отрови живота на щастливото семейство. Тя харесваше мъжа на колежката си и търсеше повод да й го отнеме. Знаеше, че Станимир е много ревнив, въпреки че Мария бе предана и вярна съпруга. Соня реши да се възползва от тази слабост на нищо неподозиращия мъж. Целта й бе да злепостави по такъв начин жена му, че да се стигне до развод. После вече Станимир ще бъде за нея.

Двете жени понякога пиеха кафе в близкото барче. Веднъж през една такава почивка Соня покани един техен състудент на име Емил. Той от скоро се беше установил в техния град и много се зарадва на поканата на Соня да се види с приятели от студентските години. На срещата с Мария и Соня, Емил сподели, че не му провървяло нито в брака, нито в работата. Преди година се беше развел, а сега беше и без работа.

Соня предприе осъществяването на своя план. От този момент при всяка възможност внушаваше на Мария, че Емил много я харесва, а неговите многозначителни погледи,  ясно говорят, че е  влюбен в нея. На Емил говореше същото, че Мария не е безразлична към него. Под формата на загриженост, предложи на колежката си, да помогнат на техният бивш състудент да бъде назначен на работа във  фирмата на мъжа й. За осъществяването на това, Мария трябваше по указание  на Соня, да помоли мъжа си да го одобрят.  В същото време тайно подклаждаше огъня на ревността в ума на ревнивия Станимир.

Соня изпращаше фиктивни писма по компютъра от името на Емил до Мария, изпълнени с фалшиви любовни обяснения. Стриктно следеше кога Мария ще бъде  в командировка. Тогава използваше момента, като молеше Станимир да отвори компютърната й поща под предлог, че й трябват спешно някакви сведения свързани с работата им. Разбира се, това беше само претекст, с цел съпругът на Мария да може да прочете изпратените от Емил писма до съпругата му. От къде можеше да знае, че това бяха фалшиви писма. След прочитането им Станимир се чувстваше унижен и предаден. Засегнатото му мъжко честолюбие не му позволяваше да проведе откровен разговор с Мария. Червейчето на съмнението не го оставяше на мира. Ставаше все по-отчужден и недоверчив към жена си. Мария чувстваше, че нещо не е наред в отношенията им. Не знаеше как да накара мъжа си да сподели с нея какво го измъчва.

Соня, доволна от развиващия се в нейна полза план, реши да ускори нещата. Една вечер се обади по телефона на Мария с омаломощен глас, че се чувствала много зле. Молеше я да отиде по-скоро в дома й. Преди това бе казала същото и на Емил – да дойде колкото се може по-бързо вкъщи при нея. Разтревожени и двамата, почти едновременно пристигнаха в дома на Соня. Останаха изненадани, когато я видяха спокойна и в добро настроение. Тя им обясни, че това е било някакво временно състояние. Сега се чувствала много добре и дори им предложи да отпразнуват оздравяването й. Извини се набързо затова, че ги е обезпокоила. Помоли ги да я изчакат, тъй като спешно се налагало да отиде за малко при съквартирантите си на долния етаж.

Всъщност намерението й беше да се обади на Станимир. Използва уличния телефон и с подправен глас каза:

- Жена ви се среща тайно с колегата си. Ако тръгнете веднага можете да ги сварите на този адрес.

Соня бързо продиктува своя адрес, след което затвари телефона. Въдицата вече бе хвърлена и тя бързо се вмъкна в близкия магазин.

Смаяни от постъпката на Соня, нищо не подозиращите Мария и Емил търпеливо чакаха тя да се върне. Стояха спокойно и невинно около масата, не забелязвайки дори, как предвидливо Соня беше подредила маса за двама.

Останаха много изненадани, когато вместо домакинята в  стаята задъхан влезе Станимир.

Той гледаше и двамата с помрачен поглед. Изпълнен с ревност и огорчение се обърна към жена си, като изрече следните думи:

- Значи наистина е вярно, че ми изневеряваш с този нехранимайко. Не искам повече да те виждам!

Заслепен от гнева си, Станимир не чуваше абсолютно нищо от това, което му обясняваха двамата набедени.

На другия ден Станимир подаде молба за развод. Соня тържествуваше за своята победа. За Мария и Емил стана напълно ясно подлото намерение на некоректната и лицемерна тяхна колежка. Но нямаше как да докажат истината пред Станимир.

Въпреки всичко, Емил не искаше да остави нещата така. Желанието му бе да разобличи грозната и безумна постъпка на Соня. След работния й ден той настоя за неотложен разговор. Чакаше я неотлъчно пред входа на офиса. Колата на Емил бе паркирана наблизо и Соня беше принудена да приеме нежеланата покана. Седна в колата с надменно вирната глава, без чувство на угризение, че е разбила семейството на най-близката си приятелка и колежка. Излязоха извън града. Емил караше с доста висока скорост. Присмехулното и предизвикателно поведение на Соня още повече засили гнева на честния и принципен Емил. Нервите му бяха изопнати до краен предел. Чувстваше, че започва да губи контрол над себе си. В един кратък миг колата излезе от платното и се понесе бързо по наклона, блъскайки се в голямо дърво.

Когато откриха катастрофиралата кола, Емил беше много тежко ранен и в безсъзнание. Незабавно откараха и двамата в спешната болница. Лекарите казаха, че Емил макар и бавно ще се оправи, но Соня ще остане завинаги парализирана. Възмездието я беше застигнало, оставяйки я прикована на легло...

По време на следствието, във вещите на Соня откриха записки и чернови с които си е служила, за да скалъпи тази коварна лъжа. Емил предостави на Станимир тези неоспорими доказателства, че Мария не му е изневерявала. Станимир най-после разбра, че той и невинната му съпруга са попаднали неволно в капана на една недостойна и безскрупулна жена.

Помоли Мария да му прости. Тя искрено и силно обичаше съпруга си. Голямото й добро сърце бързо забрави гневния, студен поглед на Станимир. Продължиха щастливи семейния си живот.

Мария много често си мислише за Соня. Един ден реши да я посети в болницата. Сложи на малката масичка красив букет бели рози. Отиде до неподвижната Соня и остана силно изненадана от промяната на вида й. От леглото я гледаше с жален поглед бледа и измъчена състарена жена. Мария сега изпита само съжаление към тази нещастница. Двете се гледаха безмълвно. От очите на Соня се стичаха сълзи...

                           *  *  *

     Спор в работилницата на дявола

                             /притча/

Бих искала да се възползвам от следната притча, която четох някъде.

Веднъж Лъжата се похвалила пред всички, че тя най-много е помогнала за гибелта на човечеството, като казала надменно:

- Аз властвам над целия свят и сега се наслаждавам на всеобща почит.

В това време се намесило лицемерието, което веднага възразило:

- Но това е така благодарение на мен. Хората ти вярват, защото аз ти придавам външен вид и достоверност.

- Тук на мен се пада по-голям дял – тържествувала алчността. – Вие можете да виреете само на моя почва.

- Обаче ние обработваме, торим и правим плодородна тази почва –  подхвърлили злобата и безсрамието. Не сме ли ние, които въвличат хората в калта?

- Но аз ги повалям там – казала гордо подлостта.

Измамата забелязала:

- Тук имам дял и аз.

- Не – казала похотта. Само чрез моите прелъстявания, човек тръгва по лош път.

- Какво бихте били вие, ако ние не създавахме необходимата атмосфера – намесили се завистта и омразата, които винаги ходели неразделни.

Така към спора се присъединявали все повече претендиращи гласове, без да има вероятност да се достигне до някакво решение. Най-после решили да отнесат спора до Мъдростта. Цялата компания се отправила към двореца на Мъдростта.

Лъжата вървяла най-отпред. Когато били приети в залата, тя първа взела думата. Бързо представила същността на спора и най-накрая заключила:

- Ти не можеш да отречеш, че имаме голям успех. Погледни човечеството, тази жалка купчина смет, карикатура на Божествения образ.

Мъдростта огледала всеки поотделно мълчаливо. И всеки, на когото се спрял погледът й побледнявал. Най-после Тя проговорила:

- Божията мъдрост допусна вашето съществуване. Но по Божие решение вие всички ще изчезнете от сърцето на човека и ще се пръснете, като сапунени мехури. Вие сте само сапунена пяна за изчистване до блясък на човешкия образ. Но Бог ще ви заличи и повече няма да съществувате. Обаче аз оставам понеже съм частица от Божията Истина.

                          *  *  *