СЪВЕСТ

Съвестта притежава чувство за отговорност.

А когато човек съгреши, угризението на съвестта не му дава спокойствие.

Следната най-обикновена случка, изразява смутеното душевно равновесие, когато съвестта е нечиста.

*  *  *

Изгубеният часовник

Група младежи, тръгнали на екскурзия в близката планина. Когато стигнали до една обширна поляна, оставили саковете и започнали да  играят футбол.

По време на играта едно от момчетата, което било по-настрана, намерило красив и скъп ръчен часовник. То се огледало и като разбрало, че никой не гледа към него, бързо го мушнало в джоба си с намерение да го продаде.

Играта приключила, младежите се измили с прохладна изворна вода и всеки измъкнал по един голям пакет с храна. От чистия въздух и спорта всички чувствали „вълчи” глад. Направили обща софра, весели и с радостно настроение насядали върху свежата трева. Изведнъж се чул разтревоженият глас на младеж от играчите, който извикал, че е загубил часовника си. Всички се втурнали по поляната да го търсят. Заедно с групата тръгнал да търси и младежът, който тайничко държал в джоба си намерения скъп часовник. Момчетата дълго търсили, обикаляли дори забравили, че са гладни. Вече се мръкнало и групата поела обратно към града. Най-отзад с наведена глава и без настроение вървял младежът, който загубил часовника си. Приятелят му го наблюдавал крадешком, съжалявал, но вече не смеел да признае нечестната си постъпка.

Щом се прибрал в къщи извадил часовника и започнал да го разглежда. Но защо ли вече не изпитвал радост от придобивката? Пред очите му неволно се появявало тъжното лице на момчето, което огорчил, а това не му давало покой. Опетнената съвест на чистото младо сърце се бунтувала и за проваления излет на цялата компания.

Легнал си, но не можел да заспи. След дълго въртене  най-после се унесъл в неспокоен сън. Не минали пет - десет минути и от часовника чул звученето на строг и заплашителен глас... Тогава грабнал часовника и го увил в дебела кърпа, като се надявал, че гласът ще спре. Легнал си, но отново бил събуден от несекващия тайствен глас.  Взел увития в кърпата часовник и го сложил в кутия на дъното на голям шкаф. Надявал се най-после да настане  спокойствие. Какъв бил ужасът му, когато отново чул гласа! Разстроенатата му психика го карала да чува как ехото му се разнася надалеч. Не можал повече да заспи. Едва дочакал сутринта. Направил колет и го изпратил по пощата с фаталния часовник на адреса на приятеля си. Подателят, разбира се, бил анонимен.

Повече не чул  гласа.

                           *  *  *