Прочетено в интернет

                                 

                                       СЪВЕТИ  НА  МАЙКА ТЕРЕЗА

     1. Научи се да приемаш хората, а не да ги съдиш.

       2. Най-голямата заблуда, че друг е виновен за неуспеха ти.

       3. Най-непостижимото нещо да угодиш на всички.

       4. Най-голямата грешка да паднеш духом.

       5. Самотата и чувството, че си нежелан е най-голямата бедност.

       6. Дисциплината е мостът между целта и нейното постигане.

       7. Коренът на всички злини е егоизмът.

       8. Силната любов не се мери, тя просто се дава.

       9. Ние мислим, че на сърцето не може да се заповяда, но можем да го научим да обича.

    10.Старай се всеки, който идва при теб да си тръгва по-усмихнат, по-спокоен, по-щастлив. Носи любовта в себе си.

 

МЪДРОСТИ

                                                          

            на различни народи, върху които си заслужава                                        да помислим

Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко…

Страхувай се по-малко, надявай се повече;

Вайкай се по-малко, радвай се повече;

Говори по-малко, казвай повече;

Мрази по-малко – обичай повече;

Тогава всички хубави неща ще бъдат твои.

Не съществува проблем, в каквато и да било ситуация, който вярата да не може да разреши.

Вярата в успеха е почти равна на успеха.

С парите всичко се купува, освен здравето, разума и спокойно сърце…

Щастието не е в парите! Защото с пари можеш да си купиш легло но не и сън, храна, но не и апетит, лекарства, но не и здраве, жени но не и любов, жилище, но не и семейно щастие, развлечения, но не и радост, образование, но не и ум. И казаното не изчерпва списъка….

Ценете всеки момент от живота си!

Ценете го, когато имате любим човек до себе си и помнете, че този момент няма да трае вечно…..

Така , че не чакайте:

-да изплатите колата и къщата си;

-да си купите нова кола или къща;

-да имате деца;

-децата ви да пораснат и да напуснат дома;

-внуците ви да пораснат, да започнат училище, да завършат училище….

-да отслабнете с десет килограма.

-да напълнеете с десет килограма.

-да дойде лятото.

-да умрете…

Ние сами творим Рая и Ада. Там, където сме с негативни чувства и мисли – там е Адът. Там където е Любовта и Вярата – там е Раят. Негативизма  може да ни разруши! Затова нека мислим позитивно.

Отвори сърцето си

         КРАВАТА, КОЯТО ЗАПЛАКА

         

                            /по една истинска история /                     

       

Всеки месец един монах посещавал затвор, където изнасял беседа за духовността. Обитателите на този затвор, намиращ се в Австралия били с лека присъда или изтичаща  дългосрочна присъда. За да имат възможност да се подготвят за живота отвън, им била предоставена работа в селското стопанство.

            В затворническата ферма се отглеждали освен зеленчуци и много животни – крави, овце, прасета.Тази ферма имала и собствена кланица.

            Един ден при монаха отишъл един едър, брадясал затворник. На лицето му имало белези от не едно спречкване, а по ръцете много татуировки.        

            Затворникът помолил монаха да го изслуша. Най-напред подробно описал кланицата: Перила от неръждаема стомана образували коридор с широк отвор, който постепенно се стеснява, колкото да побере едно животно. Отстрани на издигната  платформа стои затворник с електрически пистолет в ръка. С помощта на кучета и остени животните бивали принудени да влязат в стоманения тунел. Затворникът казал, че те жално пищели всяко по свой начин и се опитвали да избягат. Усещали присъствието на смъртта. Когато стигнело до платформата животното се гърчело, извивало и стенело с пълен глас. Пистолетът можел да убие голям бик с един единствен изстрел, но животното никога не стои мирно и човек не може да се прицели както трябва. Затова първият изстрел е за зашеметяване, а вторият – убива. Животно след животно. Ден след ден.

            Задачата на този затворник била да бъде на платформата и да убива животните. Работата била добре заплатена и много от работниците я приемали с охота.

            И така този затворник споделил с монаха следното:

В деня, когато той бил на смяна, за да осигурят говеждо, колели много крави. Вече бил „ отметнал” доста от работата за деня, когато към него се приближила крава каквато никога до сега не бил виждал. Тя не издавала никакъв звук. С наведена глава вървяла бавно. Доброволно и спокойно се наместила до платформата. Не се дърпала, не се мятала и не се опитвала да избяга. Когато заела позиция, кравата вдигнала глава и вперила очи в своя екзекутор, без да помръдва.

            Човекът казал на монаха, че не бил виждал подобно нещо в живота си. От объркване умът му сякаш отказал да действа. Не можел да вдигне пистолета, нито да свали поглед от очите на кравата. Тя гледала право в душата му. В големите й очи се появили сълзи, които бавно се стичали по страните й. Кравата плачела.

            Мъжът не издържал захвърлил пистолета и избягал. Отишъл при надзирателите и заявил, че могат да правят с него каквото пожелаят, но няма да допусне тази крава да умре.

            Накрая затворникът казал, че от този ден станал вегетарианец.

от книгата „Отвори сърцето си” на Аджан Брам  

ЖИВОТВОРНА СВЕТЛИНА

        Когато приемеш магията на времето. Когато осъзнаеш необхватността на Вселената. Когато повярваш, че един живот е само брънка от безкрайната верига на Всемира, тогава плетеницата на неизвестността започва да се разплита...    

       

         ...Когато попаднеш във въртопа на

собствените си мрачни настроения,

надникни по-дълбоко в душата си...

Потърси там огънчето на мъдростта, което

те стопля, окуражава, силата

в теб възпламенява по неравната пътека

на живота.

        Ако споделяш тези мои вълнения –  

кратки мигове от духовността, тогава

скъпи читателю, в тези скромни

простички стихове, може би ще намериш

нещичко и за себе си...                                                                     

                                           От автора       

                                              

                                                                 ... Най-хубавото

                                                               се вижда само

                                                               със сърцето!

                                                               Най-същественото е

                                                               невидимо за очите!

                                                                                 Антоан Дьо Сент

                                                                                               Екзюпери

      

                                Книгата на живота

           

            Всеки миг от нас                    

изтича живот

скъпоценен...

         Времето с точност

         удря печата

неизменен!

Съдбата безспирно 

ни удря плесници.

Падаме...ставаме...

и отново вървим,

с единствената цел

да се възродим...

                  

Отдадени

на земните грижи,

опиянени

от амбиции светски,

затънали

в грешки човешки,

изплъзва се тайно от нас,

съкровището – вечно,

неземно...

В разтворената книга

на живота е написано То!

Когато се научим

разумно да я разчетем       

едва тогаз ще разберем,

вътре в нас е скрито – То,

съкровището – нетленно,

          безценно...

                                               2000 година                          

                                    Магията на времето

Улици – шумни, замърсени.

Улици  в бензинов дим.

Хора – уморени, угнетени,

вървят забързани

със своите проблеми.

        

         Попадам в този жив поток,

         кипящ край мен във пълен ход.

         В така забързания ден

         от шемета на времето,

         изпитах  болка и тъга

         по таз обречена земя...

Няма ли изход от това?

Не бих могла света

          да променя!

Но себе си?

Как себе си да

                       променя?   

         Тогаз се вслушах

                       в своята душа.

         Дари ме Тя със Светлина,

         спокойствие и свобода.    

Не ме тревожи вече

          пошлостта

и арогантната тълпа...

...Една невидима ръка

с любов постави

             вътре в мен,

порядък нов

             за Същността...

Магията на времето стопи се,

изпълни ме магията

             на Любовта!

                                  

                                               2000 година

                       

Пробудени души

                                  

Спри се буйна

житейска река!

Докога ще ни влачиш във мрака

без посока, без цел, без утеха?

Време е вече да завъртим

милото на живота

в обратна посока.

Заклеймено от векове

все надолу към бездната ни зове.

Изтерзани човешки чеда,

в разкаяние свеждат

         смирено чела.

Отправят гореща молба,

зов за прошка – зов за спасение...

...Чуй ни о, Боже, чуй...

осияй със Животворна Светлина,

заслепените твои деца.

Вземи ни в топлата си любяща длан,

за да намерим най-после подслон...

           

                                            2001година

                                              

                                 Като храбър воин.

            Да се трудиш, да помагаш,

         да обичаш, да прощаваш,

         наистина това е похвално!

         Но много по-похвално е и храбро,

         да се сражаваш вътре в себе си

         с кавалерия от изкушаващи

         сили – измамните капани на ума...

        

         Когато не чакаш отплатата

         за битките водени в зори...

         Когато станеш като прошката,

         тази, с която Бог ти прости.

         Когато от сърцето изтръгнеш

         най-скъпото, макар, че

         дълго то кърви.

         Когато претръпнеш от болката

         и пак си готов да продължиш;

         за такива храбри воини

         Бог широко отваря

         Свойте Небесни врати...

                                     

                                               2004година

                       

                                   Фалш

            Фалшив е светът!

         Фалшиви са хората!

         Царува лъжата, парата!

         Богатство и власт

         ума заслепяват,

         към гибел вървят съществата...

         Кипи надпревара

         за притежания  и слава,

         алчността се нагнетява.

         Изобретените машини

         превръщат ни във роби.

         Велик напредък и прогрес,

         а няма време – само стрес!

         А колелото на живота

         ще намали ли свойте обороти,

         форсиращо стремглаво, безразсъдно,

         унищожавайки природа и човек

         в завършека на двадесети век?

                                                          

                                               1999 година.

                            Тъгата на Луната.

            Върви по своя път Луната

         потайна, мълчалива...

         С тъга Тя гледа към Земята,

         поробена от злата сила.

         Оттам дочува тъжни вопли

         човеци заблудени търсят Път...

         Тревожен звън оглася небосвода,

         разтърсват се недрата...

         Възмездието или милостта

         ще спасят Земята?

         Върви по своя път Луната

         потайна, мълчалива...

         с тъга Тя гледа към Земята,

         потънала в нечиста сила...

        

         Отронва се от нейната снага

         сълза – превръщаща се във Звезда!

         Тя пада бавно на земята,

         без да угасне, все блести...

         Дошла злото да стопи,

         просветление да възвести

         в човешките души...

                                               1998 година

                               Борба със себе си!

         Всеки изминат ден става спомен,

         всеки бъдещ ден е Надежда,

         а настоящето – борба със себе си!

         И млади и стари,

                      и умни, и прости,

         всички сме заредени с проблеми

                            и много уморени...

         Вълни на радост и илюзия...

         Вълни – надигаща омраза...

         Понякога затихваща дълбока скръб,

         проблясък кратък – тих копнеж...

        

         Препълнен мозъчен компютър

         бушува в нашите глави.

         А силата му е могъща,

         опасна някой да взриви

         и себе си дори!

         Време е да усвоим правилата

         преди да започнем играта!

         Победител в житейската игра

         става този,

         който победи в борбата

         с настоящето и себе си!

                                               1999 година

                                   Реката на живота

            Като поточе румолящо

         започва нашият живот.

         Пенливо и нетърпеливо

         по склона с бяг препуска!

         Любопитно  бърза да разкрие

         какво напред се крие?

         Омаяно и заслепено,

         гордо се надига,

         няма сили да се спре,

         в буйната река се влива...

         Погълнат от реката на живота,

         да промени не може никой

         речното корито,

         но може, за да не затъне

         в калните води,

         не по средата на реката,

         а по брега спокойно да върви.

         Достигне ли до устието речно,

         едва тогаз ще разбере,

         че по реката на живота,

         живял е ненапразно!

         Успял добро да съхрани,

         за да продължи от речните към

         океански светли съдбини...

                                      1999 година

                   Размисъл

            Съмнението тайничко

прокрадва,

         нахалните си пипала

         и аз понякога се питам

         ще мога ли да устоя

         на това обкръжение?

         Ще мога ли да издържа

         тоз хаос от противоречия?

         Неодобренията светски,

         предизвикателствата

ежедневни,                

         заобиколена от проблеми?

        

         Едва, когато извървях

         през път покрит със изпитания,

         прозря във моето съзнание,

         тайната неоспорима...

         Укрепна вярата във мен!

         Със милостта си Ти дари ме,

                   Приятелю Любим!

        

         Не бих могла да устоя

         без Теб – без Твоята утеха

         без Твойта Истинска Любов...

                                            1998 година

         Съдба

            Като огърлица от перли си ти

неизменна човешка съдба.

         Всяка перла е една мечта,

от безкрайните човешки

желания на света ...

        

         Моята шия Ти

неведнъж украси,

         с твоя наниз изпъстрен

         от мойте мечти...

                  

         Висока е цената

         на всяка мечта,

                   накрая на живота

                               скъпо трябва

         да се заплати тя!

         Много обичах

         и обичана бях.

         Дарове чудни

                   получих безброй,

                                  но никъде на света

         не намерих покой...

         Сега в мен остана само една

             – една единствена,

                    моя мечта...

         Да се завърна при Теб просветлена,

         от сияйната Ти Светлина озарена ...

                                               2001година

                                              

                                   Опознай себе си!

      

          В капан за размисли

          безплодни,

          умът ми непокорен,

          отново ме пленява...

         Но този път обект за

         философстване,

         е мойта собствена персона.

         Да опозная себе си желая,

         но много трудно е това.

         Безброй са точките за виждане,

         а Истината е една.

         Единствен Бог във мен

да вникне може...

Да види като в огледало там,

делата мои – болката и радостта.

Но истинското огледало

         е тъй дълбоко в мене скрито...

         Забравено и замърсено

         от времето със прах покрито!

        

Когато всичките петна по него,

превърнат се в звезди лъчисти,

         илюзията избледнява...

         Остава само истинското огледало!

                                                  

                                               1994 година