приказка

                                

                                 Белият слон

         Някога в най-гъстите и непроходими гори на Хималаите живеел добър и красив слон. Той не бил като другите слонове. Тялото му било бяло, а бивните му блестели като сребро. Освен с външна красота, слонът се отличавал с благородство и състрадание. Бил готов да се притече на помощ на всеки, който изпадне в беда.

         Веднъж, в непроходимите гори на Хималаите се загубил един ловец. Той убивал животни с хубави кожи и събирал бивни на умрели слонове, които после продавал.

Един ден попаднал в непознатата гора и така се заплел в трънливите гъсталаци, че било невъзможно да се измъкне. Обзет от паника и страх започнал силно да вика за помощ. Наблизо минавал Белият слон. Когато чул виковете и видял как човекът страда, решил да му помогне. При неочакваната поява на Белия слон, ловецът се изплашил още повече.

Слонът стоял спокойно пред заплетения в тръните ужасен човек. Още по-голяма била изненадата му, когато слонът проговорил с човешки глас. Той му казал да не се плаши от него, дори ще му помогне да се измъкне от храстите. Попитал го как е попаднал в тази непроходима гора? Ловецът, който бил съвсем изнемощял едва намерил сили да му отговори, че се е загубил и не знае как да се прибере вкъщи.

Добрият Бял слон внимателно освободил човека от трънливите храсти. Качил го на гърба си и го завел на безопасно място. Няколко дни се грижел за него. Хранел го с плодове и ловецът бързо възстановил силите си. Когато оздравял, слонът му предложил да се качи на гърба му, за да го заведе до мястото, където минават хора.

Щом го завел на големия път слонът казал:

-Върви си с мир добри човече, но искам да те помоля на никого да не казваш къде живея.

Ловецът си помислил: „Трябва да запомня добре това място.” 

Още щом се прибрал в къщи, се отправил към пазара, за да разпита търговците колко струват бивните на жив слон. Щом разбрал, че се ценят десеторно повече от костта на умрял слон, взел една пила и се отправил навътре в гората, където живеел слонът.

Когато видял отново човека, слонът попитал какво го води при него. Ловецът започнал да се оплаква за тежкия си живот и бедността си. Затова е дошъл при него, да поиска да му даде едно парченце от зъба си, за да може с парите от продажбата да нахрани семейството си.

Състрадателният слон седнал на земята и услужливо предложил единия си  зъб като казал:

-Ето вземи, но не мисли, че не ценя бивните си. Те са ми много необходими, но за мен е много по-важно да услужа на нуждаещия се.

Ловецът взел парчето и си отишъл.

 Когато парите от продаденото парче свършили, той взел пилата и отново се отправил към леговището на слона. Започнал отново да се оплаква, че имал много дългове, парите му свършили и той бил в затруднение.

Може ли да ми дадеш целите си бивни? -  се примолил с тъжен глас неблагодарният човек.

И този път състрадателният слон почтително прегънал двата си предни крака, навел се и позволил на човека да вземе двата му зъба.

Но алчният ловец не се задоволил и с това. За трети път се отправил в гората, като поискал и последните малки парченца от бивните, които останали недоизрязани.

Като извършил недостойното си дело, ловецът тръгнал обратно за дома си.

Но след като вървял известно време постепенно наоколо настанал непрогледен мрак. Земята се затресла. . .Природата се разбунтувала от предателството на ловеца спрямо неговия спасител. Не могла  да понесе това човешко злодеяние. В тъмнината неблагодарникът изведнъж паднал в дълбок капан за слонове…

Една сутрин Белият слон се събудил и с изненада открил, че са му поникнали нови бивни още по-блестящи от изгубените. Това било наистина чудо!