Приказка

 

                               Плачът на охлювите

Цяла нощ валя дъжд – тихо, кротко. На сутринта дъждът спря и след като пролетното слънце се показа, охлювите в малката горичка плъзнаха навред по поляните.

Баща и седемгодишният му син тръгнаха за близката горичка да събират охлюви. Бащата носеше голяма кошница и весело си подсвиркваше. Много се зарадва, когато видя, че наоколо гъмжи от охлюви. Той бързо пълнеше кошницата, доволен от богатия улов. Охлювите се мъчеха да излязат на свобода, но мъжът незабавно ги връщаше обратно. Детето тъжно гледаше към кошницата, съжалявайки безпомощните същества.

Когато кошницата бе вече пълна бащата каза: „ Довечера майка ти ще приготви супа от охлюви. Много е вкусна. А утре за обяд ще ги сготви с ориз на фурна. „пръстите да си оближеш”. А останалите ще ги консервираме за зимата в буркани.”

Синът попита: „Но как ще извадим охлювите от черупките  им?

„ Много просто, каза бащата, поставят се в тенджера с вода на огъня да заври и след около половин час могат да се извадят много лесно от черупките.”

Това не се хареса на малчугана, но той нищо не каза.

По късно, когато си играеше на двора, момчето чу необичаен писък от кухнята. Изненадано надникна и погледна към печката с врящите охлюви. Но какво става! Разтревожено детето хукна към баща си викайки:

„Татко, охлювите плачат”

Бащата каза спокойно: „Е, сине няма нищо, да знаеш колко са вкусни!”

На вечеря, синът отказа да хапне от супата.

През нощта той тихо излезе на двора, където в голяма тенджера с тежък капак бяха затворени охлювите. Махна капака и бързо се върна в леглото.

На сутринта бащата откри, че в тенджерата не е останал нито един охлюв. 

                                                                                     Т.Д.