Притчи

                              

               Колко приятели трябва да има човек

 

Веднъж един мъж отишъл за съвет при известен с мъдростта си старец и му задал следния въпрос:

-Иска ми се да разбера колко приятели трябва да има човек. Много съм мислил над поговорката: „ По добре да имаш сто приятели вместо сто жълтици.” Има някаква истина в нея, но според мен, ако се опитаме да се сдобием с колкото се може повече приятели, то може да се превърнем в неискрен човек с фалшиви чувства. Още повече приятелството се проверява с години…а веднага след като срещнем някого е много трудно да разберем що за човек е в действителност. А откъде да намерим сили и време за сто приятели.

- Мога да ти отговоря – казал мъдрецът – по-скоро ще ти помогна ти сам да разбереш отговора. Виждаш ли навън в двора онова огромно ябълково дърво. Искам да те помоля да ми донесеш една ябълка от самия му връх.

Мъжът погледнал нагоре, присвил очи на слънцето и попитал:

-Но как да го направя? Ябълката действително е много висока…

-Ами помоли някой приятел да ти помогне. Може би заедно ще успеете да се доберете до най-високия клон на дървото казал старецът.

Така и направил човекът. Повикал един  свой приятел покачил се на раменете му, но и това не помогнало да се изкачи на  дървото.

-Не става…тъжно съобщил той.

-А нямаш ли още приятели? – попитал с усмивка мъдрецът.

Тогава мъжът довел при дървото още няколко свои приятели и познати. Започнали да се качват един върху друг, опитвайки се да стигнат върха на дървото. Но в края на краищата, падали, ставали и започвали всичко отначало. И така цял ден.

Наблюдавайки техните общи усилия, мъдрецът повикал човека и му казал:

-Е сега стана ли ти ясно колко приятели трябва да има човек в своя живот?

-Да, благодаря ти. Всичко разбрах. Трябва да имаме много приятели…колкото се може повече, за да можем заедно да се справим с всеки един проблем.

Мъдрият старец поклатил глава и отговорил:

-Навярно е така…хубаво е да имаме много приятели. Но може би по-важно е да имаме един умен приятел, който да знае как да реши даден проблем. Като например да се сети да донесе стълба.

От сборника 150 притчи

За изкуството на живота.  

                                                               

Приказка

 

                               Плачът на охлювите

Цяла нощ валя дъжд – тихо, кротко. На сутринта дъждът спря и след като пролетното слънце се показа, охлювите в малката горичка плъзнаха навред по поляните.

Баща и седемгодишният му син тръгнаха за близката горичка да събират охлюви. Бащата носеше голяма кошница и весело си подсвиркваше. Много се зарадва, когато видя, че наоколо гъмжи от охлюви. Той бързо пълнеше кошницата, доволен от богатия улов. Охлювите се мъчеха да излязат на свобода, но мъжът незабавно ги връщаше обратно. Детето тъжно гледаше към кошницата, съжалявайки безпомощните същества.

Когато кошницата бе вече пълна бащата каза: „ Довечера майка ти ще приготви супа от охлюви. Много е вкусна. А утре за обяд ще ги сготви с ориз на фурна. „пръстите да си оближеш”. А останалите ще ги консервираме за зимата в буркани.”

Синът попита: „Но как ще извадим охлювите от черупките  им?

„ Много просто, каза бащата, поставят се в тенджера с вода на огъня да заври и след около половин час могат да се извадят много лесно от черупките.”

Това не се хареса на малчугана, но той нищо не каза.

По късно, когато си играеше на двора, момчето чу необичаен писък от кухнята. Изненадано надникна и погледна към печката с врящите охлюви. Но какво става! Разтревожено детето хукна към баща си викайки:

„Татко, охлювите плачат”

Бащата каза спокойно: „Е, сине няма нищо, да знаеш колко са вкусни!”

На вечеря, синът отказа да хапне от супата.

През нощта той тихо излезе на двора, където в голяма тенджера с тежък капак бяха затворени охлювите. Махна капака и бързо се върна в леглото.

На сутринта бащата откри, че в тенджерата не е останал нито един охлюв. 

                                                                                     Т.Д.