приказка

ОМАЙНОТО БИЛЕ НА ЗАБРАВАТА

              

Това е една стара, много стара, престара приказка и все пак тя никога не остарява, защото е приказка без начало и без край. За нея се е разказвало и писало много, разказва се и до днес, ще се разказва вечно…

И така: От незнайни времена, от незнайни епохи и еони живеел всемогъщ, всезнаещ и любящ  Цар. Царството му било, все още е и винаги ще бъде безкрайно и вечно, а самият Той – безсмъртен.Този Цар –олицетворение на красота, светлина и щастие е един вечен Океан от Любов. Съвкупност от всички положителни характеристики, които могат да бъдат изказани с ограничения човешки език.

Наред с неизброимите си добродетели Царят-баща притежавал умението да твори неописуеми картини, да излъчва прекрасни светлини и нечувани опияняващи мелодии. Да създава светове с изящно изваяни формии разнообразни същества. Във всичко, което творял, Той влагал частица от самия себе си, за да го отдухотвори, чрез чистата си Любов.

Царят- Творец и художник, чрез своята неизчерпаема мощ от енергия създал Вселената. Оформил пет царства, като на всяко царство назначил принц, който отговарял за реда, спокойствието и справедливостта на живеещите същества в съответното царство.

ПЪРВОТО царство –  царството на явленията и материята е творение от твърди форми. Сътворени били красиви планини, морета и океани. Слънца, звезди, луни…и  безброй галактики. След много дълго време била оформена растителност и същества  допринасящи за пораждането на явления. В това царство времето течало много по-бавно, съвсем бавно в сравнение с цялата Вселена. За да се оформи всичко това изминали милиони и билиони епохи и цикли. Сред тази девствена природа царували красота, мир и пълна хармония.

ВТОРОТО царство е царството на желанията. Материята от която било изградено царството била много по-фина и много по-красива от материята в първото царство.

ТРЕТОТО царство – царството на знанието. Тук се разкрива тайната на Творението. Истината премахвала и последния отпечатък от илюзията и двойствеността, които неизменно се ширели и в трите царства.

Тези три царства били под господството на принца на Времето или Съдията на справедливостта. Той следял зорко за спазването на закона и реда в тези светове.

След трите царства или светове се простирало огромното царство на мъдростта – четвъртото царство. Тук сияйната светлина, музиката и мъдростта са в пълен синхрон и съпреживяване…

ПЕТОТО  царство е царството на духовността. Тук е домът на чистите възвишени  и безсмъртни души – децата на Царя. Всички били със еднаква същност като на своя Създател, подобно на това както са еднакви слънцето и слънчевите лъчи. Те живеели сред любов и блаженство със своя безсмъртен Баща, в царство  неразрушимо и вечно. Всичко блестяло с неописуема красота.

В своята милост Бащата дал право на избор и свободна воля на своите деца. Някои от душите завладени от любопитството пожелали да навлязат в области, които не познавали до тогава. Те се отдалечавали все повече и повече  от своя прекрасен дом. Изведнъж  пред тях се появила тайната врата, водеща към трите царства. Жаждата да разберат какво се крие зад вратата надделяла и тогава поели безпрепятствено напред. Така достигнали  царството на знанието. Всичко било така интересно и завладяващо, че спомените за бащата и родния дом започнали да избледняват. Скоро навлезли в царството на Желанията. Опиянени от омайното биле  на илюзията и двойствеността  забравили напълно за своята същност, за своя истински дом от чист дух и за своя Баща.

Привързани към най-различни форми и явления, постепенно вътрешните сетива на душите били приспани, а се отворили външните сетива. Така те станали съзнателни за  света на желанията, за света на явленията, а несъзнателни за царството на духовността.Техните фини тела започнали да се трансформират в по груби материални. В началото душите били безгрижни и щастливи. Възхищавали се от формите на пищната и красива природа. На цветята, на птиците , на животните…

По-късно, когато започнала борбата за оцеляване били завладени от петте страсти: похотта, алчността, гнева, привързаността, гордостта. Тъй като в тях била заложена Божията Любов те създали потомство, с което се сложило началото на човешкия род. Принцът на времето бил доволен от това, че се увеличава броят на поданиците му.

Попаднали в лабиринта на неизвестността и заблудата душите изгубили свободната си воля. Станали подвластни на волята на принца на времето. Живеели като в сън, като в слепота и безпомощност. Според закона на справедливостта за всяко свое действие добро или зло, получавали съответната награда или наказание от съдията или господаря на трите свята.

И най-добродетелната, умна и безгрешна душа вече била безпомощна сама да се завърне в своя дом на блаженство и любов. Упоена от билката на забравата Тя не помнела от къде е дошла и какъв е нейният произход. Отъждествявала се само с тялото си и спомените  от дадения човешки живот. Това бил един капан, в който душата оставала затворена като в затвор. Тя не подозирала, че там от където е дошла не съществуват – страх, болка, тъга, безпокойство, болести, недоимък  и още много…

Творецът –баща, наречен от човечеството Бог, тъгувал за тежката участ на своите изгубени деца. Макар, че е всемогъщ и любящ, не можел да влезе в контакт със сляпата  потънала в забрава душа.

Единственият начин за спасение на душите бил Бог да слезе преоблечен в човешка форма при своите деца, за да им припомни кои са и от къде са дошли. Да им помогне да се излекуват от болестта  амнезия или забрава, като посее семето на духовността в сърцата на хората. .

Съгласно приетия закон на справедливостта, всяка душа трябва да заплати или погаси натрупания дълг от неправилни действия, а за  добрите  дела да бъде възнаградена.Тъй като това е един непрекъснат процес на действия и противодействия, пленените души постоянно се въртят в неизбежния  кръговрат на раждане и смърт без да се освободят от затвора.

Единствената вратичка за спасение от трансмиграцията и за завръщане у дома е Божията милост и опрощение. Ако посятото семе покълне в подходяща почва, то ще израсне и ще даде плод. Това е плода на Любовта. Душа в която гори пламъка на Любовта  ще бъде спасена и ще се завърне в своето царство  завинаги.

Така приказката без начало и без край продължава…