Това е една стара, много стара, престара приказка и все пак тя никога не
остарява, защото е приказка без начало и без край. За нея се е разказвало и
писало много, разказва се и до днес, ще се разказва вечно…
И така: От незнайни времена, от незнайни епохи и еони живеел всемогъщ,
всезнаещ и любящ Цар. Царството му било,
все още е и винаги ще бъде безкрайно и вечно, а самият Той – безсмъртен.Този
Цар –олицетворение на красота, светлина и щастие е един вечен Океан от Любов.
Съвкупност от всички положителни характеристики, които могат да бъдат изказани
с ограничения човешки език.
Наред с неизброимите си добродетели Царят-баща притежавал умението да твори
неописуеми картини, да излъчва прекрасни светлини и нечувани опияняващи
мелодии. Да създава светове с изящно изваяни формии разнообразни същества. Във
всичко, което творял, Той влагал частица от самия себе си, за да го отдухотвори,
чрез чистата си Любов.
Царят- Творец и художник, чрез своята неизчерпаема мощ от енергия създал
Вселената. Оформил пет царства, като на всяко царство назначил принц, който
отговарял за реда, спокойствието и справедливостта на живеещите същества в
съответното царство.
ПЪРВОТО царство – царството на
явленията и материята е творение от твърди форми. Сътворени били красиви
планини, морета и океани. Слънца, звезди, луни…и безброй галактики. След много дълго време
била оформена растителност и същества допринасящи за пораждането на явления. В това
царство времето течало много по-бавно, съвсем бавно в сравнение с цялата
Вселена. За да се оформи всичко това изминали милиони и билиони епохи и цикли.
Сред тази девствена природа царували красота, мир и пълна хармония.
ВТОРОТО царство е царството на желанията. Материята от която било изградено
царството била много по-фина и много по-красива от материята в първото царство.
ТРЕТОТО царство – царството на знанието. Тук се разкрива тайната на
Творението. Истината премахвала и последния отпечатък от илюзията и
двойствеността, които неизменно се ширели и в трите царства.
Тези три царства били под господството на принца на Времето или Съдията на
справедливостта. Той следял зорко за спазването на закона и реда в тези
светове.
След трите царства или светове се простирало огромното царство на мъдростта
– четвъртото царство. Тук сияйната светлина, музиката и мъдростта са в пълен
синхрон и съпреживяване…
ПЕТОТО царство е царството на
духовността. Тук е домът на чистите възвишени
и безсмъртни души – децата на Царя. Всички били със еднаква същност като на своя Създател, подобно на това както са еднакви
слънцето и слънчевите лъчи. Те живеели сред любов и блаженство със своя
безсмъртен Баща, в царство неразрушимо и
вечно. Всичко блестяло с неописуема красота.
В своята милост Бащата дал право на избор и свободна воля на своите деца.
Някои от душите завладени от любопитството пожелали да навлязат в области,
които не познавали до тогава. Те се отдалечавали все повече и повече от своя прекрасен дом. Изведнъж пред тях се появила тайната врата, водеща към
трите царства. Жаждата да разберат какво се крие зад вратата надделяла и тогава
поели безпрепятствено напред. Така достигнали
царството на знанието. Всичко било така интересно и завладяващо, че спомените
за бащата и родния дом започнали да избледняват. Скоро навлезли в царството на
Желанията. Опиянени от омайното биле на илюзията
и двойствеността забравили напълно за
своята същност, за своя истински дом от чист дух и за своя Баща.
Привързани към най-различни форми и явления, постепенно вътрешните сетива
на душите били приспани, а се отворили външните сетива. Така те станали
съзнателни за света на желанията, за
света на явленията, а несъзнателни за царството на духовността.Техните фини
тела започнали да се трансформират в по груби материални. В началото душите
били безгрижни и щастливи. Възхищавали се от формите на пищната и красива
природа. На цветята, на птиците , на животните…
По-късно, когато започнала борбата за оцеляване били завладени от петте страсти:
похотта, алчността, гнева, привързаността, гордостта. Тъй като в тях била
заложена Божията Любов те създали потомство, с което се сложило началото на
човешкия род. Принцът на времето бил доволен от това, че се увеличава броят на
поданиците му.
Попаднали в лабиринта на неизвестността и заблудата душите изгубили
свободната си воля. Станали подвластни на волята на принца на времето. Живеели
като в сън, като в слепота и безпомощност. Според закона на справедливостта за
всяко свое действие добро или зло, получавали съответната награда или наказание
от съдията или господаря на трите свята.
И най-добродетелната, умна и безгрешна душа вече била безпомощна сама да се
завърне в своя дом на блаженство и любов. Упоена от билката на забравата Тя не
помнела от къде е дошла и какъв е нейният произход. Отъждествявала се само с
тялото си и спомените от дадения човешки
живот. Това бил един капан, в който душата оставала затворена като в затвор. Тя
не подозирала, че там от където е дошла не съществуват – страх, болка, тъга,
безпокойство, болести, недоимък и още
много…
Творецът –баща, наречен от човечеството Бог, тъгувал за тежката участ на
своите изгубени деца. Макар, че е всемогъщ и любящ, не можел да влезе в контакт
със сляпата потънала в забрава душа.
Единственият начин за спасение на душите бил Бог да слезе преоблечен в
човешка форма при своите деца, за да им припомни кои са и от къде са дошли. Да
им помогне да се излекуват от болестта амнезия
или забрава, като посее семето на духовността в сърцата на хората. .
Съгласно приетия закон на справедливостта, всяка душа трябва да заплати или
погаси натрупания дълг от неправилни действия, а за добрите
дела да бъде възнаградена.Тъй като това е един непрекъснат процес на
действия и противодействия, пленените души постоянно се въртят в
неизбежния кръговрат на раждане и смърт
без да се освободят от затвора.
Единствената вратичка за спасение от трансмиграцията и за завръщане у дома е
Божията милост и опрощение. Ако посятото семе покълне в подходяща почва, то ще
израсне и ще даде плод. Това е плода на Любовта. Душа в която гори пламъка на
Любовта ще бъде спасена
и ще се завърне в своето царство завинаги.
Така приказката без начало и без край продължава…
