ЛИСТОПАД
Есента е изтъкала
жълт килим от шарени листа,
а по него тичат, скачат
палави деца…
По алеите покрити
с пух от листопад,
вървят млади, вървят стари
весели, засмени…
А девойка сбира листи – жълти и червени,
своя дом да украси.
Силен вятър ще повее
листопада ще отвее…
Улици, алеи и градинки
отново своя стар декор приемат …
Есен, с дарове богата,
тиха, но красива
вече си отива…
А насреща се задава
нейната сестрица Зима.
Обичам всичките сезони,
с техните хубости и с техните неволи…
Ноември е кат малкото дете,
пакости често прави детето,
но винаги с радост изпълва сърцето.
Като есента, всеки от нас отминава….
Но, ако дела добри е правил,
със усмивка и любов хората дарявал,
оставя светла диря той.
Т.Д
НЕ, НЕ СЪМ САМА
Когато още във зори
отварям своите очи
и гледам през прозореца да зърна,
моята приятелка Зорница –
сестрица мила – не съм сама!
А там, на небосвода,
сред облачета побелели
бледолика месечинка, рог извила,
бавно, бавно отминава…
И ето, Златен Слънчо вече се показва
със загадъчна усмивка ме поглежда,
с ласкави лъчи ме гали
после нежно ми нашепва:
„ Ти не си сама, не си сама!”
Окрилена и обновена
започвам този светъл ден
заета със насъщните дела.
Така със радост, без тъга
приемам своята съдба
защото знам – не съм сама!
Достигнала до морски бряг
морето – мой приятел благ,
ме поздравява
с музика вълшебна от вълните.
„Благодаря приятелю – море!”,
зареждаш ме ти с ведра сила!
Красиво е във морската градина –
в лехите теменужки срамежливи,
блестят с одежди разноцветни кадифени…
Катеричка запъхтяна, се стрелва бързо там на клона.
Рояк врабчета шумни, търсят си храница,
макар бездомни, гладни, весело подскчат,
всички са задружни.
И пак отново у дома…
Звезди и луна, вятър и дъжд,
обичам ви всички, приятели верни.
Винаги вие сте с мен, живеете в мен…
Да, не съм сама във мен е цялата
Вселена!
Т.Д
